Киро Маричков
| Киро Маричков Киро (Кирил) Христов Маричков | |
| български архитект | |
 | |
| Роден |
28 октомври 1875 г.
|
|---|---|
| Починал | 17 февруари 1922 г.
|
| Погребан | Централни софийски гробища, София, Република България |
| Националност |  България |
| Учил в | Технологичен институт на Карлсруе |
| Архитектура | |
| Академия | Висше техническо училище Фридерициана, Карлсруе (Technische Hochschule Fridericiana) |
| Направление | архитектура |
| Награди | Орден „За гражданска заслуга“ |
| Семейство | |
| Баща | Христо Маричков |
| Майка | Елена Странска |
| Деца | Кирил Маричков (юрист, адвокат) |
| Други роднини | Кирил Маричков (внук) |
Киро (Кирил) Христов Маричков е български архитект от първите десетилетия на XX век.
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Роден е в град Калофер на 28 октомври 1875 г. и е наследник на известен род. Майка му Елена Странска е сестра на д-р Георги Странски, революционер и политик. След основното си образование Киро Маричков завършва мебелно резбарско училище в Чехия[1]. Следва архитектура в Карлсруе, Германия и се дипломира през 1900 г. От 1903 до 1911 година работи съвместно с архитект Георги Фингов, след което работи самостоятелно.
От 1908 до 1911 година е помощник-кмет на София. През 1906 г. той става един от основателите на дружество „Съвременно изкуство“, което обединява младите художници и архитекти.
Съвместно с архитект Георги Фингов проектира в София през 1907 г. тогавашната Трета мъжка гимназия, Стопанското училище[2], през 1911 г. още 10 училища и други.
Съвместно с архитект Никола Костов проектира железопътната гара във Варна (1907-1913) и железопътната гара в Бургас (1907-1913).
Самостоятелно той е автор на хотел „Империал“ с бар-вариете (първата стоманобетонна сграда с рамова конструкция в България, 1920 г.), на доходното здание[3] на Янко Бакърджиев на улица „Леге“ 4 (1922 г.), на много жилищни сгради: къщата на братя Иванови, която той смята за свой шедьовър, къщата на Иван Мотикаров и други.
Умира на 17 февруари 1922 г. в София. Синът му Кирил Маричков е адвокат и юрисконсулт, от когото е внукът му - музикантът Кирил Маричков.
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Искра Ценкова, „Архитект по призвание (Дядото на „щуреца“ Кирил Маричков е автор на някои от най-красивите сгради в София)“, сп. „Тема“, бр. 28 (196), 18 – 24 юли 2005
- ↑ Сега Музей на МВР – на улица „Лавеле“ 30 в София.
- ↑ Сграда, предназначена да носи доходи от наеми. По-известно е Доходното здание в Русе
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- Енциклопедия „България“, т. 4, 1984 г.
- Енциклопедия на изобразителните изкуства България в 3 тома, т. 2 (М-Р). Институт за изкуствознание на БАН, Издателство на Българската академия на науките, София, 1987.
- Труфешев, Николай. Монументалните изкуства и архитектурата в България. Държавно издателство "Техника", София, 1968.
- Труфешев, Николай. Архитектурно-скулптурният паметник в България. Държавно издателство "Техника", София, 1981.
